30

Rose

Abra Awful Records

80-тарските синтазатори и 90-тарските дръм машини са тайната на алтернативното черно на Abra, нежно арендби изключение сред рап артистите на лейбъла от Атланта Awful Records. 2015 е годината, в която родената в Лондон, но израснала в щатите девойка започна да излиза от апокрифността и да хваща вниманието на мейнстрийма благодарение на песни като Roses и Fruit. Музиката на Abra (продуцирана от самата нея) е доминирана от минималистични пълзящи инструментали с повеи на 80-те, яки, лежерни бийтове и силни текстове от еманципирана, съзряваща, млада жена, която се вълнува от обичайните неща като загубата на невинността, преходността на красотата и желанието. В хипнотичните й ноти има и много секс, и много меланхолия в доста потентна комбинация. Abra едновременно изисква внимание и е перфектният саундтрак на нощта. FKA twigs и Tinashе да внимават.

29

Soul Power

Curtis Harding Burger Records

Човек, и миналата седмица ти казах, и по-миналата, това ще дойде чак догодина на винил! - с какво да запомни един виенчанин един ганю, освен с наглото питане за Soul Power миналата година по това време? И защо се търсеше албума на младока от Атланта, появил се в Щатите още в 2014? Откъде да започнем: от мега-ендорса на Iggy Pop, който се закле в този албум и в издаващите го уникуми от Burger Records? От изслушването на лийка няколко пъти поред, без да се усетим? От чувството, че старият рокендрол може да звучи хубаво и органично и днес в прекрасния формат от дванадесет малки трака за общо 40 минути? Но, така е то, на децата на духовниците (от Marvin Gaye до Tori Amos) откровенията им вървят в 10 от 10 случая. Какво старо на нов глас от гаражите на Атланта, че да се нареди сред албумите на годината? Блус, соул и рок в равни съотношения игра/мелодия. Има и за танци (Drive My Car, Surf), има и за прегръдка с меланхолията (Castaway си е един от най-добрите тракове в това смутно време). Има скромност, но и излияния в най-добрите поп традиции на Lenny Kravitz и особено Cee Lo Green (за когото младият Curtis дере гърло като беквокал). Има хубава музика, която се лее безшевно. Да не му е уроки на попското чадо, чакаме още!

28

What Went Down

Foals Transgressive Records

Хронологично погледнато, Foals следват един познат модел на развитие: обещаващ дебют Antidotes, великолепен втори албум Total Life Forever, вдигане на летвата на очакванията и логично последващо разочарование, независимо от обективно погледнато приличния трети опит Holy Fire. В масовия случай групите, качили се на тези релси, не успяват да измият лошия вкус от неоправдано завишените очаквания за второ пришествие, но Foals са се взели в ръце и са сътворили албум, който дори и да не е връх в кариерата им е достатъчно добър, за да се окачестви като стъпка нагоре и да се помни в следващите няколко години. За добро или лошо, заявеното по-тежко звучене на What Went Down не е толкова драстично, колкото предполага една потенциална смяна на статуквото и песните от албума се придържат към познатите пропорции танцувален инди рок и пост рок меланхолия, с които всъщност Foals спечелиха славата си. Изключение правят едноименното парче What Went Down и Snake Oil, които не са достатъчни, за да променят звученето на албума, но внасят свеж полъх в добре познатата им схема. Последната, дори експлоатирана, винаги разполага с потенциал за чудесен резултат, ако се направи със страст и отдаденост. Случаят, за щастие, е такъв. 

27

Key Markets

Sleaford Mods Harbinger Sound

Sleaford Mods е английско дуо, състоящо се от микрофон и лаптоп (плюс кен бира), още известни като мистър Jason Williamson и мистър Andrew Robert Lindsay Fearn. Благодарение на тях, си припомнихме славните, политически обременени времена на брит музиката, които групата Muse очевидно не помни в най-бляскавия им вариант и затова с всеки следващ свой албум ни предлага поредна доза изтъркани, псевдо-интелектуални клишета, които само шепа пост-емо тинейджъри могат да оценят. Но да се върнем към господата горе. Key Markets е нормалната реакция на разпадащата се капиталистическа система, обърканите национални ценности и зейналата социална яма в класовите прослойки. Ако би описал себе си като posh без капка ирония, не си пускай този албум, защото ще те огорчи дълбоко и ще се почувстваш омърсен. Ако не те свърта на едно място и ти трябва трябва леко побутване, за да отвържеш на свобода пънк моджото си, Sleaford Mods са тук за теб. Вокал, бас, барабани и кен бира правят чудеса. Понякога.

26

Choose Your Weapon

Hiatus Kaiyote Flying Buddha

Австралия е все по-безпощадна сила в ушите. Масовата музика за хора и улици, извираща от там, захранва милиони плеъри глобално и изобщо не говорим само за нещата с етикет future classic (като Ta-кu, Flume и Chet Faker). Eдин от зверовете на годината, пълен с най-доброто от всички учебници по арендби идва от Мелбърн, записан от банда бели за Flying Buddha и нареден в микстейп. За радост и веселие, вторият запис на магнита Nai Palm и неравноделната мафия около нея по-скоро потвърждава доброто впечатление, оставено още от дуета с Q-Tip в дебюта им преди две години. Соул, синт, джаз и карибско плетат космополитната игра на 2015-та с доволно много хип-хоп и ако Erykah Badu е сред твоите неща, това също ще се чувства идеално там. Choose Your Weapon трудно ще отсъства от повечето подобни класации в края на годината и заради перфектния тайминг, помогнал на албума да си натежи на мястото. Излезе навреме за лятото и го отнесе. Най-вероятно пък Breathing Underwater ще лепне Grammy след някой и друг месец, да не му мине The Weeknd път. Ако коктейлът от всичко най-неустоимо в черната музика идва малко небалансиран в началото, отпусни се и почакай. Ще порасне върху теб.

25

Emotion

Carly Rae Jepsen Interscope

Основният проблем на Carly Rae Jepsen е, че просто не е куул. Всичко друго е на лице - бързо запеваеми припеви, епични поп мелодии, интелигентни инструментали, сглобени от някои от най-вълнуващите продуценти на деня, леки, но не лекомислени текстове, голям лейбъл. Emotion неслучайно беше посрещнат екзалтирано както от поп пуристите, така и от по-снобските музикални издания. Много хора сочат пръст към сянката на Call Me Maybe или първият сингъл от албум I Really Like You, който също си послужи с няколко трика, за да стане хит, и почти ни заблуди, че и Jepsen има по-голямо желание да прави вайръли, вместо музика. Истината е, че тя е жертва на дневния ред и тихата й, вглъбена, канадска натура не може да се конкурира със свръхчовешките образи, които доминират социалните мрежи и класациите. Защото двете неща са все по-свързани и отдавна не можеш да разчиташ, че качествена продукция означава задължителен успех. И докато някои се борят да станат миймове, други се трудят здраво - Carly работи с кого ли не и записва повече от 200 парчета за албума. Накрая отпадат тези на дежурните хитмейкъри на Taylor Swift и Adele, oстават тези на продуценти като Dev Hynes, Ariel Rechtshaid, Rostam Batmanglij от Vampire Weekend, Sia, шведските факири Mattias Larsson, Robin Fredriksson, Karl Shellback Schuster, Johan Gustafson, Fredrik Häggstam и Sebastian Lundberg. От тях отсяват 12 + 5 бонус трака и се получава перфектният албум от чист, еуфоричен поп с небрежни осемдесетарски наклонности за зрелия млад човек, чието трагично представяне в класациите е едно от най-големите (музикални) престъпления през последноте десетилетие. Молим се Jepsen да има достатъчно Call Me Maybe кинти да продължи да прави толкова добра музика, колкото е започнала.

24

Grey Tickles, Black Pressure

John Grant Bella Union

Съвременният класен поп музикант говори всички езици. Не се притеснява да взема на майтап всяко клише, да прибира по втория начин всеки звук в джоба, да пише с размах, да намира убежище на края на света. Да живее за своята музика. Да търси и да намира любов. Добрата новина: John Grant няма слаб албум. Все още. Третата в комбото песнопойки - Grey Tickles, Black Pressure излезе само преди два месеца, а вече нагло се намести сред фаворитите за цялата година в тежките списъци. Американският исландец продължава да разказва историите си, облечени в ирония от думи и откровения от музика и ако не надскача дълго и шумно аплодирания Pale Green Ghosts, то със сигурност и не пада по-долу. Със сигурност бърка по-дълбоко в контакта и по-осезаемата електро жилка успява да държи албума през целия час. Дискотеката отваряме с усукания синт на Snug Slacks, Guess How I Know (награда за любим ред: Auf wiedersehen, baby/ Bon débarras/ I’ll catch you on the flip side honey/Dasvidania), после ковем на You & Him, Voodoo Doll, Black Blizzard, за да качим с грандоманския климакс в Disappointing (с Tracey Thorn). Помежду синтовете - от познатото класно инди.

23

Elaenia

Floating Points Pluto

Вероятно познавате онзи масов зрителен феномен - точки или петна с различна форма се появяват като от нищото в полезрението и си плават в картинката, която очите предават на мозъка. На английски терминът е eye floaters. Ако това явление трябваше да има саундтрак, негов автор щеше да е Floating Points и причината съвсем нямаше да е в значението на псевдонима му. За човек, който е: писал хорова музика още в ученическите си години; има докторантура по неврофизиология; серия от вечери в култовия и вече част от миналото лондонски клуб Plastic People; издава редица велики сингли; ровил е и рови непрестанно музика, то изпипан до последния детайл дебютен албум като Elaenia е просто естествена последица. Съставен от сюити, както самият Sam Shepherd предпочита да нарича отделните теми, Elaenia е замислен да бъде слушан от-до. И това преживяване се доближава до пътуване през няколко измерения - електроника, бас, джаз, бразилски класики, психeделичен рок. Сякаш Floating Points е бил и напред в космоса, и назад в машина на времето. Сякаш Marquez е писал чернова за 2001: Космическа одисея. Фактът, че Shepherd е може би единственият диджей, получил философска книга от момиче по време на свой сет в Сан Франциско, обяснява доста неща. А един сън, повлиян от въпросното четиво на име Сума: 40 истории от отвъдното от David Eagleman, вдъхновява и заглавната тема. Останалото е звук.

22

If You Are Reading This, It’s Too Late

Drake Cash Money Records

Drake издаде успешен мини албум с Future и прекара завидна част от последните няколко месеца в beef с MeekMill, но 2015 година ще остане в историята най-вече с миймовете около последния му сингъл Hotline Bling и изненадващия проект от първата половина на годината. Основното достойнство на If You’re Reading This It’s Too Late е, че въобще не звучи единствено и само като опит на Drake да излезе набързо от договора си с Cash Money Records. Напротив, 17-те чисто нови парчета са добре замислена и реализирана безнадеждна и мракобесна меланхолия в проект без нито един отчетлив сингъл, но с много забавени, медитативни и експериментални бийтове за главата и екзистенциални идеи за асимилиране. И в този албум Drake се представя като убедителен и професионален мрънкач, без значение дали рапира за липсата на уважение от колегите или се хвали с натрупаните пачки. Същевременно обаче, If You’re Reading This… затвърждава репутацията му на искрен, чувствителен и талантлив хип-хоп изпълнител, който записва с по-напредничавите ъндърграунд продуценти и бъдещи звезди като PARTYNEXTDOOR.

21

Sound & Color

Alabama Shakes ATO Records

В момента Alabama Shakes напомнят на целия свят, че гениална американа музика никне из незнайни градчета в най-затънтени щати. Сърцето на младата банда е голямата Brittany Howard, която раздава щедро гласа си, свири на китара и пише повечето от музиката им по време на турне. Само два албума измъкват бандата, която тя събира, от ретро клуб в дълбоката провинция до основната сцена на най-големите фестивали, лaйв за семейство Обама в Белия дом, Grammy церемония и старт на Sound & Color от номер 1 на Billboard 200. Guardian ги наричат най-добрия южняшки рок в света, Pitchfork - брилянтен стадионен соул, а те самите не искат да се определят стилово, за да не трябва да се обясняват, в случай че решат леко да сменят посоката. Сигурното е обаче, че духът им няма да излезе от очертанията на родната Алабама, заложено в името на бандата, и за по-категорично - татуирано на ръката на Howard. Самата музика е носталгична, без да е тъжна, защото от единствената важна чернокожа жена-фронтмен на рок група в момента, извира една много симпатична жизнерадостност. А тя се балансира перфектно от сериозния фундамент от блус, фолк и соул, за да създаде този истински прекрасен руут рок. Интересна посока за бъдещото им развитие са малко по-електронни и психеделични парчета като Over My Head, но генерално - бандата звучи най-вече като класиката, която сме слушали от бащите си като малки. И ако в днешния свят, в който поп културата е на такива обороти, че не успяваме да изслушаме и запомним почти нищо, все още имаше шлагери, Alabama Shakes щяха да са такъв.

50 - 41 40 - 31 30 - 21 20 - 11 10 - 1 АВТОРИ